Колко горещо беше миналата година?

Известно е, че е мъчно да се синтезират данни от всички метеорологични станции в света в една мярка за световното стопляне, само че всички огромни старания за това за 2023 година са към този момент и всички те също са в обезпокоително равнене: Миналата година беше най-топлата, записана в актуалната история, и тя счупи този връх с извънредно огромна разлика, която стандартната просвета за климата към момента не е съумяла да изясни съответно.

Големите набори от данни към този момент са подготвени и един от тях, оповестен от Berkeley Earth предходната седмица, съдържа това, което се счита за шокиращо изказване даже на фона на рекордна година: междинната световна температура е била с повече от 1,5 градуса по Целзий (2,7 градуса по Фаренхайт) над прединдустриалното равнище. (Други модели го имаха тъкмо по-долу.)

Когато учените и бранителите на климата приказват за рисковете от превишаване на 1,5 градуса по Целзий на стопляне - защото те го вършат ненапълно натрапчиво най-малко откогато беше открита като амбициозна климатична цел на Парижкото съглашение от 2015 година и защото Междуправителствената група по изменение на климата разказа следствията от превишаването й в своя специфичен отчет за 2018 година за световното стопляне от 1,5°C — това не е тъкмо това, което имат поради. Този предел разказва дълготрайна междинна стойност, а не едногодишна особеност. Но защото разказва междинна стойност за няколко десетилетия, мярката постоянно ще бъде обърната обратно, като точният миг, в който светът е минал границата от 1,5, ще бъде явен единствено в ретроспекция. Тази година шепа изтъкнати учени допуснаха, че когато погледнем обратно, с цел да отбележим това време, може да закръглим 2023 година

Не толкоз от дълго време щеше да е много противоречиво да се допуска, че най-амбициозната цел в света за климата към този момент е изгубена. Но мина много време, откогато климатичните деятели се озоваха отпред на огромни манифестации с възгласи „ 1,5, с цел да останем живи “, може би частично тъй като мина много време, откогато доста от тях имаха вяра, че постигането на това е допустимо. В продължение на няколко години задачата от 1,5 градуса се намира в необичайно положение на несигурност - частно приета като на практика недостижима и въпреки всичко обществено служеща като основа за съвсем всички световни диспути за положението на климата и световния ритъм на декарбонизация. Може би 2024 година е годината, в която най-сетне може да сме подготвени да го оттеглим обществено.

Сега ще изисква постигане от 40 милиарда тона годишни излъчвания на въглероден диоксид до нула до 2030 година, което е една от аргументите, която доста бранители на климата ще ви кажат че би трябвало да преминем към по-реалистични цели, които могат да предложат на тези, които работят за построяването на резистентен на климата свят посредством адаптиране, по-полезен набор от упования.

За задачите на планирането, несъмнено, това е тон. Ако климатът функционално е отдръпнал задачата от 1,5 градуса, евентуално хората също би трябвало да го създадат. Но в случай че сме на път да преминем оттатък задачата, която дефинира застъпничеството за климата в продължение на съвсем десетилетие, би трябвало да признаем освен какво сме изгубили, като я пропуснахме, само че и какъв брой доста задачата ни е помогнала да реализираме. Тъй като закрепването на тази цел - една толкоз амбициозна, че напрегна доверието - въпреки всичко беше измежду най-последователните събития от скорошната политика за климата. Вероятно съгласно мен най-последователното.

Целта беше добавена към текста от Париж, който към този момент включваше по-малко амбициозната цел за ограничение на стоплянето до 2 градуса по Целзий, на основа на честен, а не на на практика мотив, с цел да се признаят виковете на уязвими и дребни островни народи, че стоплянето над 1,5 градуса съставлява за тях геноцид или гибел.

Но това бързо стартира да служи и на изненадваща технократска цел, като генерира универсална базова линия, по отношение на която даже най-хладнокръвните наблюдаващи на климата биха могли да мерят световния прогрес (почти непроменяемо намирайки, че го желае).

понижаване на половина на излъчванията за 12 години или даже назад през 2015 година в Париж или когато маршируващите деятели за първи път скандираха „ 1,5, с цел да останем живи “ в навечерието на COP15 в Копенхаген през 2009 година Все отново е значимо да запомните, защо са мечтали деятелите за климата тогава и какъв брой доста е реализирано, тъй като те желаеха светът най-малко да се преструва, че също забавлява съня.